Swearing in speeches

Zdraveytey once again!

Now this last week has been very quiet. I've been taking my time trying to get in the groove of the town and whatever. So as for myself, I don't have much to say other than Jim Henson was a genius.

Now what I do have, are the speeches that Nat and Jared made on the day we swore in. Both of them were incredibly moving and thought provoking and they both summed up our experience quite succinctly. Because of that, today I'll be sharing with you the first of two speeches. For both of them, they decided to alternate between the use of Bulgarian and English languages and I want to preserve that template so you'll be seeing some Cyrillic jibba-jabba every other paragraph. It's safe to say that the Bulgarian and the English are more or less the same. Perhaps some of the humor may not transcend the language barrier but the message is there.

Anyways, I've spoken more than enough about that. Here we go, the speech by Nathaniel Broekman:

-------------------------------------------------------------------------------------

Nat:

Благодаря, Jared.

Дължим много благодарности на хората, които ни помогнаха да стигнем днес до тук.

There are many thanks owed to the various people who have gotten us where we are today. I would like to give those out now.

На нашите приемни семейства: Благодарим ви за всяко ястие, с което ни хранихте, за всяка чаша, която пълнихте и безчетените часове, които ни отделихте, за да разберем вашата страна по-добре. Посланикът ни, който си заминава, в едно от последните си интервюта каза, че най-важното нещо, когато посещаваш България, е да отидеш в българска къща, да седнеш с домакините на чаша ракия и просто да си поговориш. Виe ни дадохте тази възможност и дори много повече, и то по най-любезния начин. Вие бяхте и ще бъдете най-добрите източници които можем да имаме, и аз знам, че ние всички сме изключително благодарни, че ни приехте във вашите домове и на вашата трапеза. Ние също очакваме да бъдете наши гости в бъдеще.

To our host families: Thank you for every meal we were fed, every glass that was filled, and the countless hours you've devoted to helping us understand your country. Our currently departing ambassador said in a recent interview that to sit in a Bulgarian home, share stories and a glass of rakia is by far the most important thing to do when visiting Bulgaria. You have given us this opportunity and much more, and in the most gracious way. You have been and will continue to be one of the best resources we have here, and I know that we are all extremely thankful for being let into your homes and to your table. We eagerly await your visit На Гости.

На нашите учители по-български: търпението, което всички вие показахте е огромно. Вие работиxте шест дена в седмицата и дори повече - включително времето за подготовка, сложната ни програма, и особено ние - обучаемите: мрънкащи и уморени. Вашето виждане за животa в България е също толкова жизненоважно за нашето разбиране на тази страна и животa ни в бъдеще тук. Всеки път когато чуем «Заповядайте», ще си спомняме онези първи, мъчителни часове, в които се опитвахме да произнасяме тази дума заедно с вас.

To our language trainers: The amount of patience you all have displayed is tremendous - you've been putting in 6 days a week as we all have and more, including preparation time, scheduling nightmares, and especially: whiny, tired trainees. Your insights into Bulgarian life are equally vital to our understanding of this country and our future here, and every time we hear the word «Заповядайте», we'll remember those first painful hours trying to pronounce it with you.

На служителите на Корпус на мира: Благодарим ви за времето, което отделихте нa всеки един от нас. Индивидуалната грижа и внимание, които ни дадохте са изключителни, и мога да кажа, че сме безкрайно впечатлени от вашите умения, опитa който имате, профeсионализма и желанието да ни помогнете. Щастливи сме, че ще работим с всеки един от вас през следващите години.

To our Peace Corps and training staff: Thank you for all the time you have put into each and every one of us. The personal care and attention you've given us is exceptional, and I can say that we are infinitely impressed with what you're able to do, the experience you have, your professionalism and desire to help us at all costs. We're excited to work with each of you in these years ahead of us.

На България: Ние сме готови за теб. Благодарим ти за шопската салата и кюфтетата. Благодарим ти за това, че ни приемаш в твоите градове и села, училища, сиропиталища, НПОта, и читалища. Все още има много неща, които можем да научим от теб, а също и да ти дадем. И бих искал да добавя, че който е решил да сложи пържени картофки в дюнера, е гений.

To Bulgaria: We're ready for you. Thank you for shopska salata and кюфтета. Thank you for letting us into your cities, your towns and villages, schools, orphanages, ngo's and читалища. We have a lot to learn from you and plenty to give. And can I add that whoever decided to put french fries in Дюнер was a genius.

Като доброволци, ние сме тук за да служим, да обучаваме, и може би най-важното - да се учим от българите. Някои от нас се научиха как да играят право хоро, какво точно е шкембе чорба, и почти се научиха как да отказват още ракия. Обаче, по-важно от тези неща е да се учим взаимно, че всички сме хора, че всички имаме желание за по-добро бъдеще за нас и за света. В това отношение ще трябва се работи постоянно. И въпреки, че високо цененото традиционно схващане за развитие е подобрение на инфраструкурата и икономиката, аз вярвам, че личните контакти, които ще реализираме, ще са най-важният аспект от нашата бъдеща работа. Колкото и идеалистично да звучи, има много добра причина нашата организация да се нарича Корпус на мира; основите на нашата мисия се крият в името ни.

As volunteers, we are here to serve, to teach, and perhaps most importantly to learn from the Bulgarian people. Some of us have learned to dance Pravo Horo, what exactly Shkembe Chorba is, and almost learned how to refuse more rakia. But more important than these specifics is to teach each other about our shared humanity, our shared desires for good in the world and in ourselves, our hopes for equality among all peoples and a better future for the generations to come. Our work here will be constant. And while the traditional notion of development as being improvement of infrastructure and economy is highly valuable, I believe the personal connections we will form between everyone in this building and outside of it, and the empowerment we will leave between each other are the most important aspects of our time here. Idealistic though it may be, there is a very good reason our organisation is known as the Peace Corps; the basis of our mission is in our name.

Бих искал да завърша с нещо малко, но значително.

I'd like to finish with a small, but significant moment I've had here.

Преди няколко седмици, обучаемите от програма «Oбразование» бяха събрани в село Баница за обучителни сесии в училището там. По време на обедната почивка, част от нас стояха пред местното кафене и си говореха. Един човек, който правеше ремонт в училището се приближи до нас, и ни каза, че иска да ни покаже нещо наблизо и да ни обясни нещо за България. Аз и един приятел го придружихме до ъгъла на училищния двор.

A few weeks ago the education program trainees were all gathered in Banitsa, having training sessions at the school there. While on lunch break, a group of us stood out in front of the local café killing time. There was a man doing repairs at the school who came over to us, and announced that he wanted to show us something nearby, to explain a little something about Bulgaria. A friend and I accompanied him to the far corner of the schoolyard.

Там имаше скромен паметник на българските войници, които са се били рамо до рамо с америкаските срещу нацистите през Втората световна война. Името на неговия дядо беше написано на него.

There stands a simple monument to the Bulgarian soldiers who fought alongside American forces in world war II, against the Nazis. His grandfather is listed on the monument.

Той искаше да ни покаже период от миналото в който България и Америка са се борили заедно за една добра кауза.

He wanted to show us a time that Bulgaria and America fought side by side for a good cause.

Той ни стисна ръка и просто каза, «да живее нашият съюз», съюзът между България и Америка.

And he shook our hands and simply said, «long live our union, between Bulgaria and America».

Това са най-добрите думи, които бих могъл да кажа в този знаменателен ден.

Those are the best words that I could possibly think up for this day.

Благодаря ви, и късмет на всички.

Thank you, and good luck to us all.

------------------------------------------------------------------------------------

I'd like to thank Nat for letting me post his speech on my blog. It's been a real pleasure to experience it once more.

Anyways, next week I'll be in the mountains near my town to attend a summer camp with some 40+ kids from my school. I'm going to see if I can postdate a blog so it'll come up when I want it to but if you don't see the next post by next Monday, you'll certainly see the speech the week after.

This is the Peace Corps and those were the some of the best words any of us could think up.

-Zack